Средните заплати в България са били от 2 до 3,5 пъти по-високи от тези в СССР до 1944 г.
Какви са били средните заплати в Европа и България до 1944 година Този въпрос бе за даден на доц. доктор Мартин Иванов в предаването ИСТОРИЯ.BG. Ето неговия отговор:
" За страдание наличните статистически данни не разрешават да се дефинира " междинна “ заплата. Затова стопанските историци нормално пресмятат действителната заплата на квалифицираните и неквалифицираните градски служащи като се употребява " пазарска кошница “ с няколко съществени артикули – хранителни и нехранителни, които работническото домакинство може да си разреши.
Това обаче се прави най-вече за интервала до Първата международна война, а тъй като въпросът е за междувоенния интервал се сещам единствено за изследването на Р. Алън и О. Каустова за стандарта на живот на руските служащи до 1933 година
Ако съпоставим общите служащи в Москва през 1933 година със заплатата си могат да купят 0,5-0,6 кошници (т.е. гладуват), а по-квалифицираните служащи – 1 кошница (т.е. са на ръба на мизерията).
По наши калкулации през същия интервал (средата на 30-те години) българските неквалифицирани служащи се приближават до 2 кошници, а селяните – могат да купят сред 3 и 4 кошници. С други думи " междинните заплати “ у нас са 2 до 3,5 пъти по-високи от руските. Сигурно са най-малко 2 пъти под тези на Запад, само че за жалост не разполагам с по-точни данни ", добавя още специалистът.
Основното мерило за стопанското развиване на дадена страна е така наречен БВП (БВП) на глава от популацията. Няма безусловно точни данни за този индикатор, които да обгръщат всички страни за дадения интервал заради компликации с изравняването на паричните единици, употребявани от тях тогава. Затова разнообразни откриватели вършат свои лични разбори, които постоянно си опонират.
Според откривателя Камен Невенкин нашият Брутният вътрешен продукт след ПСВ е бил горе долу като този на съседите ни, както и на Португалия. От друга страна, изоставането от сходни по мярка страни на север и северозапад от нас като Финландия, Полша, Чехословакия, Унгария, Ирландия е било от два до четири пъти. Но в този случай би трябвало да се регистрира и къде тъкмо се е намирала България през 1919 година и какъв брой по-високо е трябвало да " скача, с цел да се изравни (и дори да надмине) своите съседи. Категорично е потвърдено, че към 1939 година
Невенкин написа още в свои проучвания, че България е имала най-голям годишен икономически растеж в цяла Югоизточна Европа и е била на път да се трансформира в районен стопански водач. В момента, за жалост, разликите с невкусилите " богатствата " на социализма Гърция и Португалия по главен индикатор като Брутният вътрешен продукт са фрапантни - 1,8 до 2,5 пъти в тяхна изгода - и тя никога не се е формирала в годините след 1989-а.
" За страдание наличните статистически данни не разрешават да се дефинира " междинна “ заплата. Затова стопанските историци нормално пресмятат действителната заплата на квалифицираните и неквалифицираните градски служащи като се употребява " пазарска кошница “ с няколко съществени артикули – хранителни и нехранителни, които работническото домакинство може да си разреши.
Това обаче се прави най-вече за интервала до Първата международна война, а тъй като въпросът е за междувоенния интервал се сещам единствено за изследването на Р. Алън и О. Каустова за стандарта на живот на руските служащи до 1933 година
Ако съпоставим общите служащи в Москва през 1933 година със заплатата си могат да купят 0,5-0,6 кошници (т.е. гладуват), а по-квалифицираните служащи – 1 кошница (т.е. са на ръба на мизерията).
По наши калкулации през същия интервал (средата на 30-те години) българските неквалифицирани служащи се приближават до 2 кошници, а селяните – могат да купят сред 3 и 4 кошници. С други думи " междинните заплати “ у нас са 2 до 3,5 пъти по-високи от руските. Сигурно са най-малко 2 пъти под тези на Запад, само че за жалост не разполагам с по-точни данни ", добавя още специалистът.
Основното мерило за стопанското развиване на дадена страна е така наречен БВП (БВП) на глава от популацията. Няма безусловно точни данни за този индикатор, които да обгръщат всички страни за дадения интервал заради компликации с изравняването на паричните единици, употребявани от тях тогава. Затова разнообразни откриватели вършат свои лични разбори, които постоянно си опонират.
Според откривателя Камен Невенкин нашият Брутният вътрешен продукт след ПСВ е бил горе долу като този на съседите ни, както и на Португалия. От друга страна, изоставането от сходни по мярка страни на север и северозапад от нас като Финландия, Полша, Чехословакия, Унгария, Ирландия е било от два до четири пъти. Но в този случай би трябвало да се регистрира и къде тъкмо се е намирала България през 1919 година и какъв брой по-високо е трябвало да " скача, с цел да се изравни (и дори да надмине) своите съседи. Категорично е потвърдено, че към 1939 година
Невенкин написа още в свои проучвания, че България е имала най-голям годишен икономически растеж в цяла Югоизточна Европа и е била на път да се трансформира в районен стопански водач. В момента, за жалост, разликите с невкусилите " богатствата " на социализма Гърция и Португалия по главен индикатор като Брутният вътрешен продукт са фрапантни - 1,8 до 2,5 пъти в тяхна изгода - и тя никога не се е формирала в годините след 1989-а.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ